Македоно-Одринско опълчение.

Македоно-Одринско опълчение е създадено на 23 септември 1912г. Командир става генерал Никола Генев -  опълченец от Шипка и участник в Сръбско-Българската война, а началник щаб става майор Петър Дървингов. За кратко време в София са образувани 7

Македоно-Одринско опълчение е създадено на 23 септември 1912г. Командир става генерал Никола Генев -  опълченец от Шипка и участник в Сръбско-Българската война, а началник щаб става майор Петър Дървингов. За кратко време в София са образувани 7 дружини, назовани според родните места на опълченците. Опълчението наброява 15 000 души, от които 11 000 от Македония, 1215 от Одринско и Беломорието и 350 чужденци.
Опълченците посрещат първия натиск на врага при опита за десант  в Шаркьор. Към началото на декември територията на Турция в Европа е превзета без крепостите Одрин, Янина и Шкодра. Цариград искат примирие, но в крайна сметка всичко пропада.
 
Преговорите в Лондон:
В Лондон започват преговори за мир, но са прекъснати от намесата на Великите сили. Също така и от младотурски преврат в Цариград. Военните действия се възобновяват. 12 март 1913г. започва атака на Одринската крепост. На 17/30 май 1913 г. е подписан Лондонски мирен договор.
 
Междусъюзническата война:
След Балканската война отношенията между съюзническите държави се изостря. Сърбия и Гърция сключват таен военен отбранителен съюз, с който не трябва да се допуска българска територия да мине на запад от река Вардар. На 16/29 юни 1913 г. българската армия напада сръбските и гръцките в Македония и така Сърбия и Гърция обявяват война на България. При първите вести за избухналата война на 15 юни в Тиквешко зад сръбската армия избухва въстание на българското население.
Българските училища затварят, общините са разпуснати, а местното ръководство на ВМОРО решава, в подходяща ситуация в края на месец май, да вдигне въстание.
 
Правителството на Стоян Денев подава оставка. Властта е поета от либералната коалиция, Народнолибералната и Младолибралната. Започват преговори в Букурещ, но България не получава подкрепа от никоя от Великите сили, с изключение но Австро-Унгария, но тя се оказва недостатъчна.
Букурещкият договор изолира напълно България и Балканите. На 16/19 септември е подписан Цариградски мирен договор и България отново не получава подкрепа.
Междусъюзническата война се оказва истинска катастрофа за България, защото губи доста територии и стопанството и е напълно разбито. Автор: Александър Ненов